Void and Null

Този бърз хак работи само в езици, които поддържат коментари от вида “//” за коментиране на ред и такива от вида “/* … */” за коментиране на блок.
Да вземем този блок:

blqk();
puf();
paf();

Да го закоментираме целия:

/*
blqk();
puf();
paf();
*/

И да закоментираме затварящия коментар

/*
blqk();
puf();
paf();
//*/

В този момент целия блок е закоментиран. Ако сега добавим единична “/” пред отварящия коментар, коментарите ще отпаднат и блокът ще се разкоментира:

//*
blqk();
puf();
paf();
//*/

Изпробвано е и работи в С и РНР. Ако имате пуснато оцветяване на кода в редактора, който ползвате (и оцветяването работи добре в реално време), ще видите интерсна гледка при добавяне и премахване на магическата “/”

На кратко - половин месец септември нямах интернет и мрежа. По едно време причината беше скъсания ми кабел (7 дни няма кой да дойде една снадка да направи), по друго време беше гръмотевичната буря, омела суичовете по цялото трасе, а по трето време кой знае какво беше. Междувременно в периодите на “имане” на интернет и мрежа, съвсем редовно моят суич забиваше за по няколко часа.
Ходих им в офисите, разправяхме се. Накраха ме да напиша жалба до управителя, с която щели да ме компенсират в таксата за месец октомври. Като за 15 дена без възможност да им ползвам услугите (по тяхна вина), това означава че месечната ми такса за октомври би трябвало да бъде намалена поне на половина. Не можаха да ми кажат кога ще спрат проблемите. Поисках да ми върнат месечната такса за септември (тогава бяха минали 10 дена от месеца, през които нито един час не съм имал интернет), но ми отказаха.
През целия период на скъсания кабел, телефонния съпорт ме успокояваше че се работи по проблема и че до края на деня (всеки ден) ще оправят работите. Мястото на скъсване е точно под прозореца ми и се вижда от стаята. За 10 дена техник не дойде. Не знам как са “оправяли скъсания кабел” дистанционно, но явно не става така. Накрая трябваше да ида в централния им офис и да им вдигна скандал, за да докарат техник.
Резултатът от жалбата беше плачевен. Таксата ми за месец октомври не е намалена с нито стотинка. Решението след разглеждане на жалбата било глоба за техника в размер на 4 (четири) лева.
Всеки може сам да си направи изводите. На мен ми писна от отношението на VISIO към клиентите си и им показах среден пръст. Писах и до Комисията за защита на потребителите, тъй като ЗЗП е нарушен по няколко точки в моя случай (неравностойни клаузи в договора, лошо качество на предлаганата услуга, нелоялна търговска практика).

Попаднах на един интересен бенчмарк - Geekbench. Това което тества е производителност на процесор и памет. Детайлно описание можете да намерите на страницата им. Интересните моменти в него са:

• върви на Windows, Linux и Mac OS
• пуска се с 1 клик и дава бърз резултат
• резултатите са разделени на няколко секции: целочислени операции, операции с плаваща запетая, памет и цялостен резултат. Точките са линейно пропорционални - ако компютър А има 500 точки, компютър Б има 1000 точки, а компютър В има 2000 точки, то Б е два пъти по-бърз от А, В е два пъти по-бърз от Б и четири пъти по-бърз от А.
• бенчмаркът е написан така че да се възползва от произволен брой ядра на процесора, с или без Hyperthreading
• може да изпратите резултата си до онлайн базата с данни, която и без това е доста богата

Естествено не трябва да се забравя че това е обикновен тъп синтетичен бенчмарк и поведението на тестваните машини в реални условия може да е друго.
Тествах три машини тук и ето резултатите:
Celeron 500MHz (66MHz FSB), i440zx, 128+64MB PC100 SDRAM - overall performance 230
Pentium Dual Core T2390 (1.8Ghz, 533Mhz FSB), GS965, 2*1GB DDR2 667MHz - overal performance 2030
Pentium 4 Prescott (3GHz, 800MHz FSB), i945, 512+512+1 DDR2 667MHz - overal performance 1740
Като се прибера в Пловдив ще го пусна и на виртуалната машина

Реших да дам втори шанс на Линкълн Чайлд да ме заинтригува. Разгледах из онлайн книжарниците какви книги има издавани в България като самостоятелен автор и тази ми хвана окото. (Чета че дуетите му с Дъглас Престън били добри). Единствения проблем беше че навсякъде книгата беше изчерпана. Единствено в Пингвините не беше зачеркната. Добре - в Пловдив има Пингвини. Обадих се по телефона да проверя дали я имат - да не се разкарвам напразно. Продавачката едва успя да я намери и предложи да ми я запази. Бях изненадан, защото не иска нито име, нито никаква идентификация. Важното е че на другия ден като минах през книжарницата книгата ме чакаше там. Благодаря на тази безименна продавачка!
Какво казва резюмето на гърба на книгата:

Двaнaдeсeт xиляди футa под Aтлaнтичeския окeaн…
Haй-зaбeлeжитeлното подводно откpитиe в истоpиятa!

Лeкapят от Bоeнномоpския флот Питъp Кpeйн спeшно e повикaн нa отдaлeчeнa пeтpолнa плaтфоpмa в Сeвepния Aтлaнтичeски окeaн, зa дa помогнe в постaвянeто нa диaгнозa нa стpaнно зaболявaнe, paзпpостpaнявaщо сe сpeд пepсонaлa. Когaто пpистигa, Кpeйн нaучaвa, чe peaлният пpоблeм сe спотaйвa дaлeч долу - нa “Буpя в бeзднaтa”, изумитeлнa aвaнгapднa нaучноизслeдовaтeлскa бaзa, постpоeнa нa окeaнското дъно. Свpъxсeкpeтнaтa стaнция e пpоeктиpaнa с eднa-eдинствeнa цeл - дa изкопae нaскоpо откpит подводeн обeкт, който можe би съдъpжa ключa зa тaйнa, обвитa в многовeковни митовe и догaдки…

Кpeйн полaгa клeтвa дa мълчи и сe спускa в бaзaтa. Haучaвa, чe по вpeмe нa paзкопкитe сe нaблюдaвaт обeзпокоитeлни зaболявaния. Кpeйн осъзнaвa, чe тaйнaтa бaзa кpиe нeщо много по-сложно от мeдицинскa зaгaдкa и чe откpитиeто e всъщност много по-зловeщо…

И по-смъpтоносно, нaдxвъpлящо човeшкитe пpeдстaви!

Поpeдният пpиключeнски шeдьовъp нa Линкълн Чaйлд, този път бeз обичaйния му съaвтоp Дъглaс Пpeстън!

Веднага казвам че книгата е много добра и трябва да се прочете!
От тук нататък - внимание, следват леки детайли около сюжета
Началото е класическо - нефтена платформа на край света открива нещо на океанското дъно. Линкълн Чайлд май обича да пише за такива отдалечени места и това ми харесва. Откъснатата база с военно присъствие започва да му става навик, но ако мнозинството от читателите са такива литературно осакатени типове като мен - явно това се продава. Характерите на персонажите отново са стереотипни и могат да се опишат с по две думи: “главният герой” (да, това е повече от достатъчно за Крейн - всичко се върти около него ), “загрижения учен”, “добричкия адмирал”, “красивата физичка” и “фанатизирания агент”. Поне героите не са толкова много колкото в “Зоната”, дори напротив - броят се на пръстите на една ръка и читателят успява да ги опознае добре до края.
Действието е динамично, пълно с екшън и загадки. Сменят се различни хипотези, нишката се движи по различни направления. Не остава място за скука. Извънземните като идея са застъпени точно колкото трябва - не прекалено много, но достатъчно за да подтикнат към размисъл. Всъщност зад основния сюжет се крият няколко философски теми, но леки и приятни, колкото да не можем да обвиним книгата че е плоска екшън-фантастика.
Този път поредната творба на Линкълн Чайлд успя да се класифицира в категорията “технотрилър”. Автора показва че се е постарал да навлезе в доста области, но имаше някои малки недоразумения. Примерно в тематиката с компютрите. Много се изненадах когато на една страница видях изсипан сорс на С Няколкото грешки не са нещо сериозно и повече минават за типографски, като примерно изписването на “ASC II” или “imt” (вместо int). Нищо особено, в сравнение с количеството терминология, което Чайлд изсипва през цялата книга.
В заключение ще кажа че “Границата Мохо” ми се стори няколко класи над “Зоната” и вероятно в скоро време ще си намеря още нещо на Линкълн Чайлд.

Инцидентно минахме през “Пингвините” и въобще без да ми се чете нещо определено си взех тази книга. Резюмето на гърба ме грабна и очаквах нещо като микс от “Метеорита” и “Нещото”. Авторът ми беше абсолютно непознат, но “Линкълн Чайлд” ми звучеше като “Лий Чайлдс”, чиито книги харесвам. Освен това поредицата “Кралете на Трилъра” до сега не ме беше разочаровала, но пък не че съм чел много бройки от нея.
Бърз спойлер алерт: в текста нататък следват идеи и сюжет от книгата, така че сте предупредени да не си развалите удоволствието
Какво гласи резюмето от гърба на книгата:

Удивително откритие в най-горната точка на земното кълбо…

Поразителен арктически пейзаж, страховито митично създание, хаос и ужас…

На около триста километра северно от Арктическия кръг се намира Федералната пустинна зона - едно от най-отдалечените и негостоприемни кътчета на земята. Палеоекологът Евън Маршал заедно с група учени поема към Зоната на експедиция, за да изучава последиците от глобалното затопляне.

Всичко обаче се променя с едно удивително откритие. При рутинно проучване на пещера в ледник групата открива огромно древно животно, хванато в капана на леден блок. Медийният конгломерат, който спонсорира експедицията, веднага се намесва и организира уникален спектакъл – съществото ще бъде извадено от леда и размразено на живо по телевизията. Въпреки злокобните предупреждения на жителите на местното село и научните опасения на Маршал и хората му „драматизацията” на живо набира скорост… докато учените не правят още по-ужасяващо откритие. Звярът може да се окаже древна машина за убиване. И може би всички прибързват, като го смятат за мъртъв.

Началото беше добре. Откъсната група изследователи - класика. Изоставена военна база - супер, напомня ми за сюрия игри. Замръзнало чудовище - пак класика. Снимачен екип насред ледената пустиня - бива. Но героите смучеха - стереотипни, скучни персонажи, в такива количества че до края на книгата не бях наясно кои са “добрите” и кои “лошите”. И всички бяха, меко казано, ТЪПИ. Научния екип не беше надарен с особено мозък и аналитична мисъл, която трябва да притежават, за да работят на такова място. Шефовете на снимачния екип бяха жалки в устрема си да получат “кадрите от събитието”. Изпълнителната продуцентка за момент обещаваше нещо по-раздвижено или поне някаква романтична врътка, но персонажът и се разми в стандартната “секретарка на шефа от рус пол”. Индианският шаман, напяващ магии в прашлясалата радарна стая беше толкова демоде…
Цялата книга беше по-достойна за ерата на евтините Ктхулу-филми, вместо за категорията “технотрилър”, в каквато се пише, уж. Поне беше лека и се чете бързо (някои пасажи по диагонала). Не успя да ме изплаши като за хорър. Като цяло бих я прочел още веднъж някога, ако съм в подходящото настроение.