Void and Null

В блога си имам линкове към доста тестове, а се учудих че тази класика не е сред тях.

Кой ще ме бие?

Във FreeBSD-то имах един проблем, който ми тровеше нервите - бутона DEL или не работеше или имаше собствено мнение какво трябва да прави. Това му поведение се държеше както в шела (csh), така и във Vim.
Какво точно ставаше:

• DEL се държи като BACKSPACE - трие знака от ляво на курсора
• при натискане на DEL се изписва ?^ или ?H или нещо подобно
• при натискане на DEL просто не се случва нищо

Изметох Гугъл за отговори какво става с мен и накрая се оказа че имам полтъргайст в контролера на клавиатурата.
Майтап Ама се оказа че проблема с клавишите DEL и BACKSPACE е толкова заплетен, че чак ми стана чудно как в Windows и Linux до сега не съм имал проблеми. Ето ви един примерен документ да прочетете за какво става въпрос.
Е, оказа се че тъпия проблем има тъпо решение. Във Vim командата

:fixdel

оправя всичко и съответно може да бъде добавена в ~/.vimrc
За csh има подобна магия и това е:

if ($term == “xterm” || $term == “vt100″ || $term == “rxvt” \
|| $term == “vt102″ || $term !~ “con*”) then
# bind keypad keys for console, vt100, vt102, xterm
bindkey “\e[1~” beginning-of-line # Home
bindkey “\e[7~” beginning-of-line # Home rxvt
bindkey “\e[2~” overwrite-mode # Ins
bindkey “\e[3~” delete-char # Delete
bindkey “\e[4~” end-of-line # End
bindkey “\e[8~” end-of-line # End rxvt
endif
bindkey ^? delete-char # for console
bindkey ^[[3~ delete-char # for xterm

Идеята на последните два реда обезмисля целия if-endif блок преди това. При мен работи само така - и с двете неща накуп

Попаднах на тази загадка в нета и нещо ме зачовърка. Всичко изглежда наред, и все пак не е Накрая все пак се оказа че това което ме подразни е основата на решението. Ето я и загадката:

Трима приятели отиват на командировка в Стара Загора и отсядат в хотел Железник. Плащат за стаята общо 30 лева, като всеки дава по 10 лв. Късно вечерта хотелиерът си спомня че тази вечер има отстъпки за стаите, като всяка стая струва по 25 лв. Взима пет монети по един лев и праща пиколото да върне парите на тримата приятели. Те са трогнати от честността на хотелиера и дават 2 лева бакшиш на момчето. Останалите 3 лв си разделят като всеки взима по един.
Така всеки от тримата приятели е платил по 9 лв за стаята (10 лева, които е дал първоначално, минус левчето, което си е взел от отстъпката), което прави 3х9 = 27 лв. В момчето има 2 лева бакшиш, което прави 27 + 2 = 29 лв. Къде е липсващото левче?

Пиша като човек, който не си пада особено по този стил музика…
Това беше концерта с най-яко озвучение, на който съм бил. Песните звучаха на живо по-добре от mp3-ките вкъщи. Нямаше изкривявания, нямаше от толкова модните напоследък безумни басове.
Нина Николина беше изненада Напоследък нямам нет и съм откъснат от света, така че нямаше как да знам. Първия път когато тя запя се чудех дали да плача или да се смея. Обаче усетих как се връзва с музиката на Juno Reactor и балканските им мотиви в някои песни. А God is God как беше…
Който не е дошъл може наистина да съжалява… Имаше един тип, който се надруса и заспа още рано рано в 9 часа и го изнесоха чак накрая като свърши всичко. Ако той чете това - може да се самоубие - изтърва най-якото музикално събитие на десетилетието.

И второто яко нещо, което се случи тази седмица беше че си уредих нета в стаята. Как и от къде - не казвам. Важното е че няма нищо общо с недоразумението, наречено ‘мрежа’ в общежитието и ‘майсторите’, които я гледат.

Нет още няма. От университета яко са се запънали като магаре пред мишка - искат кабелите на евентуален външен интернет доставчик да са в кабелни канали ИЛИ външния доставчик да ползва изградената до сега мрежа. Няма как евентуалния доставчик да сложи нови канали, защото струват по 3 лева на метър и тези разходи ще се трупнат на наш гръб.

Другата опция, която е още по-малко приемлива е доставчика да ползва изградената мрежа. Тя е замислена и реализирана толкова малоумно, че всичките 15 суича забиват по десет пъти на ден.

Като се дръпне чертата излиза че:

- общежитието с най-висок наем е нашето

- единственото общежитие, което няма нет и мрежа е пак нашето.

Някой да викне Господари на ефира - хората наистина могат много да се посмеят тук.

———-

Който иска да почете повече за сагата, може да го направи тук.