Void and Null

Вчера беше 8-ми ден от започването на голямата ремонтна дейност вкъщи. Какво беше свършено…
Major upgrades:
- сложихме PVC дограма в 3 стаи (майсторите си го свършиха де, ама всичко останало в списъка сме си го бачкали само ние)
- сменихме тапетите в тези 3 стаи (това ни еба майката! Жега, влага, сгъване на тясни места…)
- изхвърлихме 2 акумулиращи печки (и това също)
- срязахме някои от тръбите за “парното”, които стоят от както е направен блока. (Вече ми се струва че ракетата е по-cool от моторната резачка ако трябва да се преследват хора)
- изпрахме килимите и пътеките
- насякохме старата дограма на дървен материал за печката
Minor updates:
- смених контактите и ключовете на лампите в засегнатите области. Искаше ми се да сложа ключ с плавно регулиране на осветлението в моята стая, ама се оказа че са около 15 лв (цената на нормалния ключ е около 1-2 лв)
- сменихме релсите за пердетата и съответно самите пердета
- изкъртих дъската от долната дъска на леглото ми, която 10 години ми пречеше да се изпъна в пълната си дължина

To do:
- чистене, подреждане и възстановяване на порядъка (добре че в това няма да съм замесен… обаче горката ми майка)
- запушване на течащ улук от покрива (тук горкия аз - ще пада 30 метра пълзене сред мишки, птичи лайна и стъклена вата…)

След тази седмица съм като убит. Всичко ще се оправи като ида някъде извън цивилизацията за малко. До тогава вероятно никой няма да може да ме намери - забранил съм на всички телефони да звънят.

Днес бях облъчен с нов тип malware

Явно спам филтрите на Гугъл си знаят работата, ама за всеки случай си направих и един “ръчен” филтър - всичко което съдържа greeting*card отива в коша.
Така че ако искате да ми кажете нещо мило, не ми пращайте картички, а ми драснете мейлче

След като трябваше да прекарам всички кабели за мрежата наново, днес отидох да търся RJ-45. Излезе че е много трудно да си намериш RJ-та в Стара Загора. Обиколих целия град.

Опит 0 - Магазин ‘First’ се намира до компютърната зала ‘First’ (с два компютъра) и е от гаражния тип. В магазина нямаше никой. Аз се въртях пет минути, през които можех да изнеса половината инвентар, и все пак никой не дойде.

Опит 1 - Магазин ‘Solaris’ - видях че вътре се продават кабели и ел. инсталации, та си рекох че ще има и букси. Вътре ме посрещна една лелка:
- Добър ден.
- Добър ден, имате ли букси RJ-45? - питам аз.
- За какво са тези букси?
- Ами за LAN кабел, компютърна мрежа…
- Имаме букси за телевизори. Ако ви трябва нещо за компютъра не мога да ви помогна.
И толкова в магазин ‘Solaris’ Знам още няколко подобни магазина за кабели и ел. обзавеждане, в които щях да получа същия отговор.

Опит 2 - Магазин ‘Millenium’ - на центъра. Голям магазин - сглобяват конфигурации, продават аксесоари, има си и зала с 10-20 компютъра. (Сайта им изглежда не е поддържан от както е направен из 90-те години, но това само помага за схващането колко е древен и могъщ въпросния магазин). Имаше двама продавачи, мен ме пое едно момченце.
- Добър ден, имате ли RJ-45?
- Какво? - поглед тип ‘заек пред фарове’, явно беше нов.
- Букса RJ-45 търся.
Малкия отиде при някакъв чичка, който явно беше старши и му шепне:
- Имаме ли NJ-45? - (’енджи’ си е същото като ‘ержи’, нали така…)
Чичката ме зяпна умно и само дето не чувам празния ход на механизмите в главата му. Вече взе да ми писва, та орязах десетина нива от техническата терминология:
- Букса за кабела си търся!
В този момент се включи продавач номер 3, който дочу че нещо се търси и схвана за какво става въпрос. Извади един кабел от някакъв switch и показа на първите двама за какво става въпрос. Младия захапа:
- Ааа, имаме такова! Колко искате?
- Ами колко струват? - бях излязъл с 2 лева в джоба и трябваше да ми стигнат за поне десетина, щото съм калпав кримпвач.
- 30 стотинки. - и избяга някъде отзад.
При такъв пладнешки обир само успях да кажа ‘аз ей сега се връщам’ и си излязох от магазина.

Опит 3 - Магазин ‘Тодор Петров’ в телевизионния сервиз. Ето това вече е магазин. В него има всичко. От дискретни елементи през интегрални схеми, сглобени изделия, car audio, уреди, кабели…
- Добър ден, какво ще желаете? - една от четирите продавачки.
- Десет букси Rj-45.
- Лев и двадесет, благодаря.
Всъщност в телевизионния сервиз има 3-4 магазина, всеки от които е така зареден. Само че въпросния ТВ сервиз ми е на половин час от вкъщи. Защо няма други нормални магазини за компютърна техника из града? В Пловдив само в един малък район около центъра и военна болница знам поне 20 места от където може да се намерят RJ-та…

Имаше вариант и за Опит 4 - магазин ‘Викинг’ на бул. Руски. Само че не съм очарован от тях - обслужване и цени, и ако не е въпрос на живот и смърт не бих стъпил вътре.
Сега се сещам и за номер 5 - магазина на ‘MOST’, където обаче не знам дали щях да намеря RJ-та.

Внезапно закъсах за място на линукския дял и проведеното разследване показа, че имам 300МВ *неща* в /var/spool/clientmqueue Дълги са по около килобайт и са толкова много че rm не иска да ги трие
# rm * /bin/rm: Argument list too long.
# ls |wc -l 92562

Ето какво представлява едно от тези *неща*:
cat dfm2C0t6aE007318

}
Помня че едно време си играх с arpwatch и той имаше някаква опция да праща отчети при смяна на MAC адрес по пощата, ама това не си е отчет ами просто някакъв дъмп от print_r() функцията в PHP. Шаш Изтриха се де:

# rm *0
# rm *1
# rm *2
.....
Сега да открия какво е оставило такива спомени там

В gotha’s blog видях една идейка - 9 бързи въпросчета за програмисти (а оригинала на цялата работа е в Mrasnika’s lair):
0. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
1. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
2. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
3. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
4. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
5. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
6. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
7. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
8. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

Ето и отговорите:
0. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
8-ми клас, в часовете по информатика. От преди това имах мерак, но нямах компютър.
1. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
Книги-игрите … и нормалните игри. Помня колко сме пукали Half-Life и Quake по клубчетата и как ме е сърбяло да разбера как са направени. Даже имах някакъв хартиен проект за Pen and Paper версия на тези двете
2. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
Pascal - от информатиката. По-късно открих batch скриптовете, но не ме впечатлиха особено.
3. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
Нещо подобно на книга-игра - някаква текстова история, която в даден момент се разклонява и ти определяш какво се случва. Това си беше един огромен куп с if-else-switch конструкции и си беше ужас По-късно като открих HTML си дадох сметка, колко по-елементарно може да стане там.
4. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
От едвам докоснатите към най-използваните: Python, BASIC, Batch, x86 ASM, JS, Pascal, C++, Bash, C, HTML (ако го счетем за *прогрмен* език) , Perl, PHP
5. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
Трябваше да правя комплект скриптове за администриране на hosting provider. Научих колко е важна документацията и спецификацията на проекта
6. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
Ами че как - колкото по-навътре се влиза, толкова по-хубаво е
7. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
Да пишат четим код и документация.
8. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?
Не мога да се сетя за какъвто и да е момент от тип ‘виц’, но fun-а е навсякъде