Void and Null

Това го има на няколко места в нета, но на всичките по нещо куцаше, така че реших да напиша как стана при мен.
1) В ядрото трябва да имате:
CONFIG_UFS_FS (Filesystems -> Miscellanious -> UFS filesystem support) - можете да го сложите като модул, но ако искате по-късно автоматично монтиране от fstab, ще трябва да го вкарате в ядрото. Ако го сложите като модул, във fstab ще опишете файловата система с noauto (иначе mount протестира че няма такава файлова система ufs - поне при мен не си зарежда автоматично модула) и в rc.local си добавете “modprobe ufs”
CONFIG_BSD_DISKLABEL (Filesystems -> Partition types -> Advanced partition selection -> PC BIOS -> BSD disklabel) - това няма опция за компилиране на модул - само директно в ядрото

2) Ако ядрото ви е наред, време е да откриете точно кое устройство ви носи UFS файловата система.

<br />
dmesg | grep bsd<br />

Ще се види нещо като:

<br />
 sdb1: &lt;bsd: sdb6 sdb7 &gt;<br />

Тук Linux вижда 1 устройство - sdb1, но FreBSD си има по-особена организация на файловите системи. Вероятно сте запознати с това, така че ще ви го спестя. Да видим как са разпознати от boot процеса на Linux - sdb6 и sdb7.
Едното ми е swap дяла, а другото root на файловата система. Ако се съмнявам кое кое е, ще пробвам по отделно:

3) Монтиране с mount:
- изберете типа на UFS - при съвременните BSD-та (или поне на FreeBSD7) е ufs2

<br />
# mount -r -t ufs -o ufstype=ufs2 /dev/sdb6 /mnt/bsd/<br />
# ls /mnt/bsd<br />
COPYRIGHT  boot   compat  dist     etc   lib      media  proc    root  sys  usr<br />
bin        cdrom  dev     entropy  home  libexec  mnt    rescue  sbin  tmp  var<br />

Уцелих от първия път

4) Описване в /etc/fstab

<br />
/dev/sdb6       /mnt/bsd        ufs     ro,ufstype=ufs2    0       0<br />

По желание можете да сложите
noauto - ако сте компилирали ufs support на модул вместо директно в ядрото
users - за монтиране от обикновени потребители без root привилегии