Void and Null

Ако някой си мисли че горе хвърчи нещо от рода на двуядрени процесори и терабайтови хардове - жестоко се лъже Совалките на НАСА са технология от преди 30 години (и по последни данни ще бъдат бракувани за скрап до 2010та година) и авиониката им е на съответното равнище.

The IBM AP-101 computers originally had about 424 kilobytes of magnetic core memory each. The CPU could process about 400,000 instructions per second. They have no hard disk drive, and load software from magnetic tape cartridges.

Процесора има 16 броя 32-битови регистри, а наборът му от инструкции се състои от 154 инструкции, които могат да се променят чрез смяна на микрокода. Интересното е че целия процесор е в TTL изпълнение (!!!) и има скромните размери от 15/25/45 см. Тежи 25 кг.
През 1990 г. компютърът е бил ъпгрейднат с новата версия - AP-101S. Този звяр е имал около 1МВ памет и три пъти по-бърз процесор (изпълнявал е около 1.2 млн инструкции в секунда). Паметта вече не използва магнитно ядро, а CMOS технология с батерийно захранване. Това са данните за ъпгрейднатите части:

The main memory of each GPC (General Purpose Computer) is non-volatile (the software is retained when power is interrupted). The memory capacity of each CPU is 81,920 words, and the memory capacity of each IOP is 24,576 words; thus, the CPU and IOP constitute a total of 106,496 words.

Сто хиляди думи програма. Софтуера на совалката може да се събере в паметта на микроконтролера, който ползвам за дипломната си работа.
В совалката е имало шест компютъра с общо предназначение (GPC-та). Пет от тях са правили едни и същи изчисления. Резултатите се сравняват и ако някой от компютрите даде различен резултат, останалите го приемат за грешка и го изключват от системата. На шестият компютър върви същата програма, но написана от съвсем независим източник. Той е последната възможност на астронавтите ако всички други компютри откажат.
Всеки от AP-101 компютрите използва по 600 вата мощност.

Интересни са прогнозите през годините за това колко памет ще иде за програмата на совалката.

Most estimates in the 1969 to 1971 period ranged around 28K words. Rockwell International settled on 32K in its bid and won the contract partially because of that estimate. NASA, trying to save itself from later difficulties, bought 64K of memory for each computer, hoping that doubling the estimate would be enough (despite memory increases in previous programs of several hundred percent). Unfortunately, the
software grew to over 700K, requiring not only more computer memory, but the addition of mass memory units to hold programs that would not fit into the extended core. Parten said after this, “I don’t know how
you ensure proper memory size ahead of time, unless you’re incredibly lucky”.

Програмите за излитане, за поддържане на орбита и за обратно навлизане в атмосферата са се съхранявали на отделни ленти, които астронавтите са зареждали в съответните случаи. След ъпгрейда с AP-101S, вече всички програми е можело да бъдат съхранявани в главната памет.
Интересен е бил бъгът в софтуера, който е рестартирал компютрите при всяка смяна на годината от 31 декември към 1 януари. За това совалките не са правели полети, които включват тези дати. Този бъг е бил оправен чак през 2003 г.
Компютрите са можели да бъдат препрограмирани в полет, ако се появи критична ситуация:

The memory can be altered in flight. The ground can uplink bursts of 64 16-bit halfwords at a time, which can replace data already in the specified addresses. The crew can also change up to six 32-bit words simultaneously by using their displays and keyboards. However, those changes must be hand keyed in hexadecimal.

Представяте ли си как астронавта за три секунди набира сто инструкции по машинни думи

Понеже видео обработката по онова време е била трудоемка работа, цял отделен компютър е бил посветен на обслужването на дисплеите, където се извеждала информацията от останалите компютри.

Displays placed on the CRTs are controlled by a special-purpose computer with a 16-bit word size and 8K of memory. This computer provides display control and can create circles, lines, intensity
changes (highlighting), and flashing messages.

Интересни неща могат да се намерят за компютрите в космоса
По материали от Wikipedia и изходящите й връзки.

Имам такъв mp3 плеър от доста време. Типичната евтинийка е - 7-сегментна индикация вместо шарен дисплай, без вградена памет, чете песните от SD карта, която се споделя с фотоапарата, черпи ток от една ААА батерия. Доволно свири музиката. В един момент обаче след година и кусур терор, спря да свири и въобще да чете картата. Без карта се стартира със съобщение “No-Sd”, а когато бъде пуснат с карта се опитва да прочете броя песни и забива. Проблема беше че в слота имаше някакъв боклук и трябваше да бъде издухан, но това ми беше готин повод да отворя плеъра. И да споделя снимки с вас
Първо плеъра в търговски вид:

Махнат преден капак. Вижда се че вътрешността се състои от две платки, свързани с лентов кабел. Слота за SD картата е просто огромен в сравнение с останалото. Виждат се и микро-USB и стерео жак.

Google е чувал за големия чип, но не можа да ми каже нищо повече от “Made in Taiwan”. Не намерих datasheet - маймуните дето сглобяват плеърите на плажа си крият продукцията. Белия правоъгълник над mp3 кодека е светодиодната подсветка на дисплея. Малката платка като че ли се занимава само с управлението на дисплея.

Подсветката в действие.

Снощи нямах какво да правя, та взех и преведох текст от разни места и го събрах в едно материалче което разглежда принципа на действие на HFSC. Има примери как се прави това в Linux и *BSD.

Статията може да е скучна за доста хора, така че който го интересува да чете навътре

(more…)

Във FreeBSD-то имах един проблем, който ми тровеше нервите - бутона DEL или не работеше или имаше собствено мнение какво трябва да прави. Това му поведение се държеше както в шела (csh), така и във Vim.
Какво точно ставаше:

• DEL се държи като BACKSPACE - трие знака от ляво на курсора
• при натискане на DEL се изписва ?^ или ?H или нещо подобно
• при натискане на DEL просто не се случва нищо

Изметох Гугъл за отговори какво става с мен и накрая се оказа че имам полтъргайст в контролера на клавиатурата.
Майтап Ама се оказа че проблема с клавишите DEL и BACKSPACE е толкова заплетен, че чак ми стана чудно как в Windows и Linux до сега не съм имал проблеми. Ето ви един примерен документ да прочетете за какво става въпрос.
Е, оказа се че тъпия проблем има тъпо решение. Във Vim командата

:fixdel

оправя всичко и съответно може да бъде добавена в ~/.vimrc
За csh има подобна магия и това е:

if ($term == “xterm” || $term == “vt100″ || $term == “rxvt” \
|| $term == “vt102″ || $term !~ “con*”) then
# bind keypad keys for console, vt100, vt102, xterm
bindkey “\e[1~” beginning-of-line # Home
bindkey “\e[7~” beginning-of-line # Home rxvt
bindkey “\e[2~” overwrite-mode # Ins
bindkey “\e[3~” delete-char # Delete
bindkey “\e[4~” end-of-line # End
bindkey “\e[8~” end-of-line # End rxvt
endif
bindkey ^? delete-char # for console
bindkey ^[[3~ delete-char # for xterm

Идеята на последните два реда обезмисля целия if-endif блок преди това. При мен работи само така - и с двете неща накуп

От месеци се мъчех да си смачкам някое друго видео, което да мога да си го гледам на телефона. GSM е Sony Ericsson k800. По спецификации поддържа:
- видео 3GPP (H263, H264), MP4, Real8
- аудио MP4 (AAC, AAC+, E-AAC+), MP3, M4A, WMA, 3GP, AMR, WAV, G-MIDI 1, Real 8
- максимална разделителна способност 320х240
- максимален битрейт - 400 kb/s - като това е общо видео битрейт + аудио битрейт
До сега имам поне към 500 неуспешни опита да енкодна видео с mencoder и то да тръгне на телефона. Във файловия мениджър се появява една иконка с пакетче и контекстен бутон Send (като на всички непознати файлове) и толкоз. Никакъв опит за по-съществен дебъг. Какво не му харесва? Тук вече става въпрос за много сложна комбинация от видео енкодер, аудио енкодер, видео формат, видео контейнер, аудио кодек, битрейти…
Ето някой от неуспешните опити с mencoder:

mencoder input.avi -ovc lavc -lavcopts acodec=ac3:abitrate=64:vcodec=mpeg4:vbitrate=300 -oac mp3lame -lameopts br=64 -vf scale=320:240 -of lavf -lavfopts format=mp4 -o output.mp4

Сега като го гледам този, не ми е чудно че не тръгва. Опитвам се да ползвам за аудио кодек АС3, а телефона май не го поддържа

mencoder input.avi -ovc x264 -x264encopts bitrate=350 -oac mp3lame -lameopts br=64 -vf scale=320:240 -o output.mp4

Едно време си мислех че x264 == MPEG-4, сега си мисля че не е точно така. Вече почнах да се обърквам кое е енкодер, кое е кодек и кое е контейнер…
Та това са само последните два от няколкостотин опита и килограми изхабени нерви по mencoder. Не искам да кажа че mencoder си върши работата зле - виновно е задклавиатурното устройство В други случаи mencoder върши чудесна работа, примерно това рипване на DVD:

mencoder dvd://3 -dvd-device /mnt/cdrom/ -ovc lavc -lavcopts vcodec=mpeg4:vhq:vbitrate=”800″ -oac mp3lame -lameopts br=128 -o dvd.avi

По едно време ми писна и се залових за алтернативния софтуер - ffmpeg. Не ми хареса man страницата му, където са описани по-малко от половината опции. Въпреки това, работата горе долу стана.
Първо пробвах да преобразувам клипчето в 3GP, но се оказа че формата има комплект валидни разделителни способности, най-високата от които да ми върши работа беше 176х144. Не мерси.
Съсредоточих се върху MP4:

ffmpeg -i input.avi -ar 8000 -ac 1 -acodec libfaac -vcodec mpeg4 -s 320×240 -r 24 -b 300000 -ab 48000 -t 30 output.mp4

Видеото излезе с подходящия thumbnail в мениджъра на телефона, даже и тръгна. Единствения кусур беше звука, който беше с отвратително качество.
Ето подобрение:

ffmpeg -i input.avi -ar 44100 -ac 1 -acodec libfaac -vcodec mpeg4 -s 320×240 -r 24 -b 250000 -ab 64000 output.mp4

Аудио енкодера не ми даде да вдигна аудио битрейта докато не вдигнах и sampling rate-а. Намалих и видео битрейта, понеже на някои места видеото забавяше и се получаваше framedrop ефект. Накрая всичко тръгна на сто процента