blqk();
puf();
paf();

/*
blqk();
puf();
paf();
*/

/*
blqk();
puf();
paf();
//*/

//*
blqk();
puf();
paf();
//*/

• върви на Windows, Linux и Mac OS
• пуска се с 1 клик и дава бърз резултат
• резултатите са разделени на няколко секции: целочислени операции, операции с плаваща запетая, памет и цялостен резултат. Точките са линейно пропорционални - ако компютър А има 500 точки, компютър Б има 1000 точки, а компютър В има 2000 точки, то Б е два пъти по-бърз от А, В е два пъти по-бърз от Б и четири пъти по-бърз от А.
• бенчмаркът е написан така че да се възползва от произволен брой ядра на процесора, с или без Hyperthreading
• може да изпратите резултата си до онлайн базата с данни, която и без това е доста богата

Естествено не трябва да се забравя че това е обикновен тъп синтетичен бенчмарк и поведението на тестваните машини в реални условия може да е друго.
Тествах три машини тук и ето резултатите:
Celeron 500MHz (66MHz FSB), i440zx, 128+64MB PC100 SDRAM - overall performance 230
Pentium Dual Core T2390 (1.8Ghz, 533Mhz FSB), GS965, 2*1GB DDR2 667MHz - overal performance 2030
Pentium 4 Prescott (3GHz, 800MHz FSB), i945, 512+512+1 DDR2 667MHz - overal performance 1740
Като се прибера в Пловдив ще го пусна и на виртуалната машина

Двaнaдeсeт xиляди футa под Aтлaнтичeския окeaн…
Haй-зaбeлeжитeлното подводно откpитиe в истоpиятa!

Лeкapят от Bоeнномоpския флот Питъp Кpeйн спeшно e повикaн нa отдaлeчeнa пeтpолнa плaтфоpмa в Сeвepния Aтлaнтичeски окeaн, зa дa помогнe в постaвянeто нa диaгнозa нa стpaнно зaболявaнe, paзпpостpaнявaщо сe сpeд пepсонaлa. Когaто пpистигa, Кpeйн нaучaвa, чe peaлният пpоблeм сe спотaйвa дaлeч долу - нa “Буpя в бeзднaтa”, изумитeлнa aвaнгapднa нaучноизслeдовaтeлскa бaзa, постpоeнa нa окeaнското дъно. Свpъxсeкpeтнaтa стaнция e пpоeктиpaнa с eднa-eдинствeнa цeл - дa изкопae нaскоpо откpит подводeн обeкт, който можe би съдъpжa ключa зa тaйнa, обвитa в многовeковни митовe и догaдки…

Кpeйн полaгa клeтвa дa мълчи и сe спускa в бaзaтa. Haучaвa, чe по вpeмe нa paзкопкитe сe нaблюдaвaт обeзпокоитeлни зaболявaния. Кpeйн осъзнaвa, чe тaйнaтa бaзa кpиe нeщо много по-сложно от мeдицинскa зaгaдкa и чe откpитиeто e всъщност много по-зловeщо…

И по-смъpтоносно, нaдxвъpлящо човeшкитe пpeдстaви!

Поpeдният пpиключeнски шeдьовъp нa Линкълн Чaйлд, този път бeз обичaйния му съaвтоp Дъглaс Пpeстън!

Веднага казвам че книгата е много добра и трябва да се прочете!
От тук нататък - внимание, следват леки детайли около сюжета
Началото е класическо - нефтена платформа на край света открива нещо на океанското дъно. Линкълн Чайлд май обича да пише за такива отдалечени места и това ми харесва. Откъснатата база с военно присъствие започва да му става навик, но ако мнозинството от читателите са такива литературно осакатени типове като мен - явно това се продава. Характерите на персонажите отново са стереотипни и могат да се опишат с по две думи: “главният герой” (да, това е повече от достатъчно за Крейн - всичко се върти около него ), “загрижения учен”, “добричкия адмирал”, “красивата физичка” и “фанатизирания агент”. Поне героите не са толкова много колкото в “Зоната”, дори напротив - броят се на пръстите на една ръка и читателят успява да ги опознае добре до края.
Действието е динамично, пълно с екшън и загадки. Сменят се различни хипотези, нишката се движи по различни направления. Не остава място за скука. Извънземните като идея са застъпени точно колкото трябва - не прекалено много, но достатъчно за да подтикнат към размисъл. Всъщност зад основния сюжет се крият няколко философски теми, но леки и приятни, колкото да не можем да обвиним книгата че е плоска екшън-фантастика.
Този път поредната творба на Линкълн Чайлд успя да се класифицира в категорията “технотрилър”. Автора показва че се е постарал да навлезе в доста области, но имаше някои малки недоразумения. Примерно в тематиката с компютрите. Много се изненадах когато на една страница видях изсипан сорс на С Няколкото грешки не са нещо сериозно и повече минават за типографски, като примерно изписването на “ASC II” или “imt” (вместо int). Нищо особено, в сравнение с количеството терминология, което Чайлд изсипва през цялата книга.
В заключение ще кажа че “Границата Мохо” ми се стори няколко класи над “Зоната” и вероятно в скоро време ще си намеря още нещо на Линкълн Чайлд.

Удивително откритие в най-горната точка на земното кълбо…

Поразителен арктически пейзаж, страховито митично създание, хаос и ужас…

На около триста километра северно от Арктическия кръг се намира Федералната пустинна зона - едно от най-отдалечените и негостоприемни кътчета на земята. Палеоекологът Евън Маршал заедно с група учени поема към Зоната на експедиция, за да изучава последиците от глобалното затопляне.

Всичко обаче се променя с едно удивително откритие. При рутинно проучване на пещера в ледник групата открива огромно древно животно, хванато в капана на леден блок. Медийният конгломерат, който спонсорира експедицията, веднага се намесва и организира уникален спектакъл – съществото ще бъде извадено от леда и размразено на живо по телевизията. Въпреки злокобните предупреждения на жителите на местното село и научните опасения на Маршал и хората му „драматизацията” на живо набира скорост… докато учените не правят още по-ужасяващо откритие. Звярът може да се окаже древна машина за убиване. И може би всички прибързват, като го смятат за мъртъв.

Началото беше добре. Откъсната група изследователи - класика. Изоставена военна база - супер, напомня ми за сюрия игри. Замръзнало чудовище - пак класика. Снимачен екип насред ледената пустиня - бива. Но героите смучеха - стереотипни, скучни персонажи, в такива количества че до края на книгата не бях наясно кои са “добрите” и кои “лошите”. И всички бяха, меко казано, ТЪПИ. Научния екип не беше надарен с особено мозък и аналитична мисъл, която трябва да притежават, за да работят на такова място. Шефовете на снимачния екип бяха жалки в устрема си да получат “кадрите от събитието”. Изпълнителната продуцентка за момент обещаваше нещо по-раздвижено или поне някаква романтична врътка, но персонажът и се разми в стандартната “секретарка на шефа от рус пол”. Индианският шаман, напяващ магии в прашлясалата радарна стая беше толкова демоде…
Цялата книга беше по-достойна за ерата на евтините Ктхулу-филми, вместо за категорията “технотрилър”, в каквато се пише, уж. Поне беше лека и се чете бързо (някои пасажи по диагонала). Не успя да ме изплаши като за хорър. Като цяло бих я прочел още веднъж някога, ако съм в подходящото настроение.

Това ревю се състои от три независими наблюдения.

Първото наблюдение твърдеше че според него измерването на електрическа енергия не е важно.

Is it really _important_ for everyone to know how much power _exactly_ use their consumer electronic devices?

Ами да, подяволите, важно е! Енергията струва пари, енергията замърсява природата!

Другата му аргументация за Weak Reject рейтинга беше че английският ни е зле. Беше изкарал цели четири правописни грешки от пет страници документ. Излиза по-малко от една грешка на страница. Ако беше матура по български език от преди двадесет години, да сме скъсани. Само че това не е матура, а представяне на техническа документация.

Освен това сме нямали връзки към други документи (references). Имахме посочени два-три datasheets, няколко application notes и една свързана по темата истинска публикация от друг автор.

Вторият наблюдател е прехвърлил документацията отгоре отгоре. Твърди че не сме описали принципа на работа на електромера. Само че той си е там. За краен коментар е копи-пейстнал заключението от документацията ни. За него също връзките към други документи били малко. Е, не е като да нямаме цитати. Защо е важно да спамнем документацията с перефразиране на други автори? Не трябва ли в края на краищата да направим нещо авторско, което си е наше?

Третият наблюдател ни е сложил най-високата оценка - Neutral (4). За него английският пак е зле. Не е ясно с какво документът допринася за добруването на света и би трябвало да бъде постнат в детската секция, а не в хардуерната. Критиката, която приемам от него е че сме забравили да сметнем грешката на електромера. Това е сериозен пропуск за едно измервателно устройство.

Като цяло съм разочарован от ревюто на документацията. Идва извън всякакви срокове и се заяждат за глупости. Виждал съм приети публикации, които са толкова зле, че нашата трябваше да мине сто пъти на техния фон.

Заради манифестациите по повод 24-ти май, центъра на Стара Загора беше тотално блокиран в продължение на няколко часа. Маршрути, които обикновено отнемат 5 минути пешеходно време трябваше да бъдат заобикаляни през пет улици в шеста. Навсякъде беше пълно със злобни пенсионери, които гледаха на кръв всичко що е младо и им пречи да гледат манифестацията. В същия повод се сетих как едни мамчета си говореха във влака зад мен:
- Моята дъщеря не искаше да ходи на манифестация! Ааа.. “Щеш-нещеш - ще ходиш!” и тя отиде де. Ама виж ги младите - никакви ценности нямат.
Според мен всякакви манифестации и паради трябва да бъдат забранявани, освен ако не показват танкове.

Наложи ми се да мога да пращам и получавам поща от моя компютър. Преди ползвах Sendmail, но то внезапно се скапа преди няколко дни. При всеки опит за изпращане се получаваше грешката:
SYSERR(root): dev.ivanatora.info. config error: mail loops back to me (MX problem?)
MX записа на домейна си стоеше както и преди и никой не го е пипал. Правех някои промени в /etc/hosts свързани с името на локалната машина, но след като ги върнах обратно Sendmail продължи да прави цигании. Издразних се и свалих да пробвам Postfix. И там имаше проблеми - не изпращаше пощата, а й слагаше статус:
status=deferred (alias database unavailable)
За получаване пък да не говорим. Освен това даваше грешка:
warning: lookup owner-postmaster, NIS domain ivanatora.info, map mail.aliases: internal yp server or client error
Сетих се да изключа NIS функционалностите (и без това не ползвам NIS) и всичко тръгна по мед и масло. Пощата се изпраща и приема.

Имам проблем с руските спамери в блога. Akismet на ден хваща поне по 10 спам поста. Веднъж на няколко дни се случва някой да минава акисмета и да иска одобряване.