Void and Null

Lately

ivanatora — Mon, 15 Jun 2009 20:41:25 +0000

Доста неща се случват напоследък, но пък нещо не ми се пише. За това пък се насъбраха и ще отделя по една-две думи на повечето от тях:
> Гледах новия Терминатор. Виках от кеф в киното Кино Cinema City в пловдивскио мол си е почти city! Трийсетметров щанд за пуканки и кола, километрични коридори, десет зали… костюмирани типове, които ти късат билетчето!
> Гледах и новия Стар Трек, но той пък нещо не ми хареса. Това беше в кино Арена в старозагорскио мол и киното не ми хареса. Смачкано е на фона на Cinema City, екрана имаше вид на чаршафа от киното в селското читалище, лентата имаше дефекти (вертикални ивици) през половината дължина на филма.
> Най-после си намерих сандали! В Стара Загора на пазара за 25 лв. Някаква кожа или имитация. За сега се държат добре и след 2-3 часа ходене нямат забележими бъгове.
> Продължаваме да отстраняваме бъгове по електромера и по системата за логване на данните (която има адски яко име и лого, но няма да ви ги покажа, за да не ги откраднете ). От мен да мине ще оставя линк към демото на системата, което показва само статични данни (но ъпдейтващи се постоянно!) от RRD-то с температурите. В алфа версията ще има справки по периоди, в които ще излизат средните температури и изразходена ел. енергия и всичко това ще е с много готини мърдащи се графики… Няма да можем да минем лятото с дипломните работи. Много писане искат. Така че до септември.
> Вързахме компютъра на Станислав към електромера. Винаги ни е вълнувал въпроса “Колко ток харчи един постоянно работещ кош за месец?” и решихме да го измерим. Конфигурацията е следната: Pentium 4 530 3GHz, 512MB DDR2, ASROCK CONROE-945G, 160GB SATA Seagate. Данните от електромера са: idle - 60W, load - 100W. Консумацията от монитора (19″ CRT) е 90W. В енергия компютъра прави 30*24*0.08 = 57.6 kWh, а в пари: 57.6 * 0.16 = 9.21 лв. За тока в сметката съм използвал средната цена според битовите потребителски цени на EVN.
> Търсим си квартира. Две или три стаи, четерима човека сме. Далече от Тракия, Кичука, Смирненски и други уестърнски райони. До сега сме видели четири предложения и почти взехме едното. На 25-ти този месец ще ни изтикват от общежитието.
Това е за сега.

Bye, Compsystech!

ivanatora — Mon, 01 Jun 2009 06:54:31 +0000

Преди около месец със Станислав написахме една документация по електромера, дето го правим за дипломна работа и я пратихме като публикация със заявка за участие на Compsystech 2009. Тогава разбрахме късно и хванахме някакъв deadline extension, но в крайна сметка заявката беше изпратена в срок. От тогава насам чакахме месец и кусур да изпратят обратно ревю с отговор. Идеята на това ревю е ако има нещо криво, да оправим публикацията да я изпратим отново на опашката. Крайния срок да получим ревюто беше на 30-ти май, а то дойде на 31-ви вечерта.

Това ревю се състои от три независими наблюдения.

Първото наблюдение твърдеше че според него измерването на електрическа енергия не е важно.

Is it really _important_ for everyone to know how much power _exactly_ use their consumer electronic devices?

Ами да, подяволите, важно е! Енергията струва пари, енергията замърсява природата!

Другата му аргументация за Weak Reject рейтинга беше че английският ни е зле. Беше изкарал цели четири правописни грешки от пет страници документ. Излиза по-малко от една грешка на страница. Ако беше матура по български език от преди двадесет години, да сме скъсани. Само че това не е матура, а представяне на техническа документация.

Освен това сме нямали връзки към други документи (references). Имахме посочени два-три datasheets, няколко application notes и една свързана по темата истинска публикация от друг автор.

Вторият наблюдател е прехвърлил документацията отгоре отгоре. Твърди че не сме описали принципа на работа на електромера. Само че той си е там. За краен коментар е копи-пейстнал заключението от документацията ни. За него също връзките към други документи били малко. Е, не е като да нямаме цитати. Защо е важно да спамнем документацията с перефразиране на други автори? Не трябва ли в края на краищата да направим нещо авторско, което си е наше?

Третият наблюдател ни е сложил най-високата оценка - Neutral (4). За него английският пак е зле. Не е ясно с какво документът допринася за добруването на света и би трябвало да бъде постнат в детската секция, а не в хардуерната. Критиката, която приемам от него е че сме забравили да сметнем грешката на електромера. Това е сериозен пропуск за едно измервателно устройство.

Като цяло съм разочарован от ревюто на документацията. Идва извън всякакви срокове и се заяждат за глупости. Виждал съм приети публикации, които са толкова зле, че нашата трябваше да мине сто пъти на техния фон.

Онлайн GSM проследяване

ivanatora — Sat, 30 May 2009 20:14:27 +0000

Сайта е http://www.trackapartner.com/
Услугата наистина работи. Въвеждате телефон и сайта го намира по информацията за това към коя клетка е свързан в момента. Е, има и известна грешка…

Thingies

ivanatora — Mon, 25 May 2009 09:57:08 +0000

В магазините за обувки нямат мъжки сандали. Нито в Стара Загора нито в Пловдив. Най-близкото което имат са или джапанки или отвсякъде затворени обувки с дупки. Половината магазини за обувки нямат нищо мъжко. Разочарован съм.

Заради манифестациите по повод 24-ти май, центъра на Стара Загора беше тотално блокиран в продължение на няколко часа. Маршрути, които обикновено отнемат 5 минути пешеходно време трябваше да бъдат заобикаляни през пет улици в шеста. Навсякъде беше пълно със злобни пенсионери, които гледаха на кръв всичко що е младо и им пречи да гледат манифестацията. В същия повод се сетих как едни мамчета си говореха във влака зад мен:
- Моята дъщеря не искаше да ходи на манифестация! Ааа.. “Щеш-нещеш - ще ходиш!” и тя отиде де. Ама виж ги младите - никакви ценности нямат.
Според мен всякакви манифестации и паради трябва да бъдат забранявани, освен ако не показват танкове.

Наложи ми се да мога да пращам и получавам поща от моя компютър. Преди ползвах Sendmail, но то внезапно се скапа преди няколко дни. При всеки опит за изпращане се получаваше грешката:
SYSERR(root): dev.ivanatora.info. config error: mail loops back to me (MX problem?)
MX записа на домейна си стоеше както и преди и никой не го е пипал. Правех някои промени в /etc/hosts свързани с името на локалната машина, но след като ги върнах обратно Sendmail продължи да прави цигании. Издразних се и свалих да пробвам Postfix. И там имаше проблеми - не изпращаше пощата, а й слагаше статус:
status=deferred (alias database unavailable)
За получаване пък да не говорим. Освен това даваше грешка:
warning: lookup owner-postmaster, NIS domain ivanatora.info, map mail.aliases: internal yp server or client error
Сетих се да изключа NIS функционалностите (и без това не ползвам NIS) и всичко тръгна по мед и масло. Пощата се изпраща и приема.

Имам проблем с руските спамери в блога. Akismet на ден хваща поне по 10 спам поста. Веднъж на няколко дни се случва някой да минава акисмета и да иска одобряване.

Компютрите на космическите совалки

ivanatora — Wed, 06 May 2009 20:25:12 +0000

Ако някой си мисли че горе хвърчи нещо от рода на двуядрени процесори и терабайтови хардове - жестоко се лъже Совалките на НАСА са технология от преди 30 години (и по последни данни ще бъдат бракувани за скрап до 2010та година) и авиониката им е на съответното равнище.

The IBM AP-101 computers originally had about 424 kilobytes of magnetic core memory each. The CPU could process about 400,000 instructions per second. They have no hard disk drive, and load software from magnetic tape cartridges.

Процесора има 16 броя 32-битови регистри, а наборът му от инструкции се състои от 154 инструкции, които могат да се променят чрез смяна на микрокода. Интересното е че целия процесор е в TTL изпълнение (!!!) и има скромните размери от 15/25/45 см. Тежи 25 кг.
През 1990 г. компютърът е бил ъпгрейднат с новата версия - AP-101S. Този звяр е имал около 1МВ памет и три пъти по-бърз процесор (изпълнявал е около 1.2 млн инструкции в секунда). Паметта вече не използва магнитно ядро, а CMOS технология с батерийно захранване. Това са данните за ъпгрейднатите части:

The main memory of each GPC (General Purpose Computer) is non-volatile (the software is retained when power is interrupted). The memory capacity of each CPU is 81,920 words, and the memory capacity of each IOP is 24,576 words; thus, the CPU and IOP constitute a total of 106,496 words.

Сто хиляди думи програма. Софтуера на совалката може да се събере в паметта на микроконтролера, който ползвам за дипломната си работа.
В совалката е имало шест компютъра с общо предназначение (GPC-та). Пет от тях са правили едни и същи изчисления. Резултатите се сравняват и ако някой от компютрите даде различен резултат, останалите го приемат за грешка и го изключват от системата. На шестият компютър върви същата програма, но написана от съвсем независим източник. Той е последната възможност на астронавтите ако всички други компютри откажат.
Всеки от AP-101 компютрите използва по 600 вата мощност.

Интересни са прогнозите през годините за това колко памет ще иде за програмата на совалката.

Most estimates in the 1969 to 1971 period ranged around 28K words. Rockwell International settled on 32K in its bid and won the contract partially because of that estimate. NASA, trying to save itself from later difficulties, bought 64K of memory for each computer, hoping that doubling the estimate would be enough (despite memory increases in previous programs of several hundred percent). Unfortunately, the
software grew to over 700K, requiring not only more computer memory, but the addition of mass memory units to hold programs that would not fit into the extended core. Parten said after this, “I don’t know how
you ensure proper memory size ahead of time, unless you’re incredibly lucky”.

Програмите за излитане, за поддържане на орбита и за обратно навлизане в атмосферата са се съхранявали на отделни ленти, които астронавтите са зареждали в съответните случаи. След ъпгрейда с AP-101S, вече всички програми е можело да бъдат съхранявани в главната памет.
Интересен е бил бъгът в софтуера, който е рестартирал компютрите при всяка смяна на годината от 31 декември към 1 януари. За това совалките не са правели полети, които включват тези дати. Този бъг е бил оправен чак през 2003 г.
Компютрите са можели да бъдат препрограмирани в полет, ако се появи критична ситуация:

The memory can be altered in flight. The ground can uplink bursts of 64 16-bit halfwords at a time, which can replace data already in the specified addresses. The crew can also change up to six 32-bit words simultaneously by using their displays and keyboards. However, those changes must be hand keyed in hexadecimal.

Представяте ли си как астронавта за три секунди набира сто инструкции по машинни думи

Понеже видео обработката по онова време е била трудоемка работа, цял отделен компютър е бил посветен на обслужването на дисплеите, където се извеждала информацията от останалите компютри.

Displays placed on the CRTs are controlled by a special-purpose computer with a 16-bit word size and 8K of memory. This computer provides display control and can create circles, lines, intensity
changes (highlighting), and flashing messages.

Интересни неща могат да се намерят за компютрите в космоса
По материали от Wikipedia и изходящите й връзки.

Microsoft Maps изпревари базата на Google Maps

ivanatora — Sun, 26 Apr 2009 14:44:45 +0000

Става дума за снимките с висока разделителна способност. Не знам от кога но live.maps.com имат снимки на Стара Загора, а Google още нямат. При все че удобнен материал има поне от пет месеца (както съм писал вече в този пост), Google си играят да правят подводничарски и Формула 1 симулатори вместо да си ъпдейтнат снимковата база. Фотосите на Стара Загора са сравнително нови - има го мола. Единствената критика е че в южната и в западната част на региона има гадни облаци. Целия high-res регион не е много голям (приблизително 10х10 км) - на запад стига до Старозагорските бани, на север - до Змейово, на изток - АТЗ-то и на юг до изхода на магистралата.

Update

ivanatora — Mon, 20 Apr 2009 09:44:28 +0000

Най-после се наканих да си оправя Blogroll-а и въведах българските блогове, които следя. ~~Скоро ще направя категория и за чуждите.~~ Току що добавих и чуждите. Брех, очаквах че цялата бройка ще се окаже по-голяма. Освен това си разчистих малко Google Reader-а от блогове, които не са ъпдейтвани от Х месеца.
Ако някой чете този блог, ще му се зарадвам ако ме добави в неговия Blogroll

Краят му се вижда

ivanatora — Wed, 15 Apr 2009 19:24:16 +0000

Остават по-малко от 40 часа до последната лекция за цялото следване. Нещо обаче въобще нямам чувството че всичко свършва, като знам колко работа имаме още докато си вземем дипломите. Някак си обаче ми става тъжно като си помисля как бързо излетяха четири години.

Различни метъли се явяват на студентски изпит

ivanatora — Sat, 11 Apr 2009 11:38:37 +0000

Tраш метъл: студентът влиза залитайки в аудиторията, изяжда билета си, отговаря не по темата и си излиза.
Хеви метъл: студентът пристига, яхнал чопъра, кьоркютук пиян, при влизането допива бутилка бира, хвърля я на катедрата, изтегля си въпрос, оригва се звучно, отговаря и си излиза.
Дет метъл: студентът влиза, убива преподавателя и си излиза.
Блек метъл: изпитваният пристига късно вечерта, завързва преподавателката и я провесва от тавана, след което жестоко я измъчва, изцапвайки масата, върху която е нарисувал пентаграма с кръвта на младенец.
Гор метъл: влиза залитайки в аудиторията, изнасилва преподавателката, след това я убива, изнасилва я още веднъж, изкормва тялото и изяжда вътрешностите, размазва останките по цялата аудитория и отново я изнасилва.
Дуум метъл: студентът си изтегля билет, но осъзнава, че никога няма да отговори на тези въпроси, изпада в депресия и се самоубива. Трупът му е изнасилен от всички присъстващи.
Прогресив метъл: студентът пристига с китарата си и изсвирва 26-минутно соло, в следствие на което професорът умира от скука.
Глем метъл: преподавателят пада от стола си от смях при вида на студента и му поставя отличен. студентът събира козметични продукти от присъстващите момичета и оцветява изпитните билети в розово.
Грайндкор: студентът пристига, минута-две размахва ръце и реве нещо нечленоразделно, след което си тръгва.
Ню метъл: панталоните на студента се закачат за вратата и той не може да влезе в аудиторията.
Индъстриъл: студентът пристига целият в кал и мръсотия, псувайки на майка, и охраната го изхвърля.
Готик метал: студентът пристига с черна карета, влиза в аудиторията, като си поправя грима и демонстрира патос, изпада в депресия и се разплаква. После си спомня за смъртта и още веднъж изпада в депресия. Изтегля си билет, вижда, че въпросите не са истински, и изпада в патосна депресия. Преподавателят също разбира това и също се депресира. Всички останали се депресират и заплакват. Изпитът не се състои, светът не е съвършен.
Пънк-рок: студентът пристига облечен в черно сако, пиян като кирка и без зъби, плюе на пода, изпикава се върху масата с билетите, като опръсква леко преподавателя, оригва се и заспива.
Руски рок: влиза група студенти, които постоянно си отстъпват място един на друг и се черпят с бира, събират по 2-3 рубли от всеки присъстващ, после всичките седем отговарят на един билет и си заминават с трамвая, като го клатят.
Пауър метал: студентът идва облечен в елфически доспехи, отговаря безпогрешно на абсолютно всички въпроси от билета и на въпросите на преподавателя, след което награбва най-красивата колежка и си тръгва с нея обратно към омагьосаната гора, яхнал бял еднорог.
Национал-социалистически метъл: студентът влиза, облечен в нацистка униформа, следван от маршируващи колеги. всичките кряскат “хайл!” с изпъната напред дясна ръка. студентът изтегля билет, отговаря безупречно точно, но въпреки това не успява да вземе изпита, понеже идва полиция и го арестува.
Фолк метъл: студентът влиза с игрива походка, облечен в разнородни парцали, свирейки на акордеон и следван от няколко подобни като него колеги с китара, цигулка, дайре и прочее. всички студенти в аудиторията играят в ритъм, с изключение на преподавателя, който заспива от отегчение.
Християнски метъл: студентът влиза, облечен в бяло расо, и приканва присъстващите да се покаят, защото краят наближава. Колегите го повалят на земята и го заритват вкупом, а професорът с голямо задоволство му пише двойка.
Симфоничен метъл: изпитът се провежда в огромна зала, където под съпровода на огромен оркестър студентът извисява прекрасен глас. Всички слушат прехласнати, забравили за какво всъщност са се събрали.
Викинг метъл: студентът изкъртва вратата с могъщ ритник и връхлита с рев към катедрата, екипиран с броня, рогат шлем и огромна брадва. Започва да сече като бесен наляво-надясно, аудиторията панически се изнася. Накрая студентът сгащва в един ъгъл примрялата от страх преподавателка, изнасилва я до смърт, прибира всичките й пари и бижута и си тръгва победоносно, запалвайки университета след себе си.

Видяно из интернет.

Терминала е ваш приятел

ivanatora — Thu, 09 Apr 2009 19:48:30 +0000

Всеки, който употребява това сложно устройство - компютъра, рано или късно се налага да се сблъска с гадния черен екран, в който се пише. Обикновено това се случва в ситуации, които спасяват живот (или хард диск) или убиват живот (или хард диск).
До един момент светът е розов и шарен - иконките са толкова големи че можеш с пета да ги натиснеш; готини жълти балончета изскачат с пукане от всички посоки и предпазват потребителя от фатални грешки (като примерно да си затвори не запазения документ); цялата работа с компютъра може да се сведе до натискане на първото копче на мишката (защо въобще ги правят с две?).
В друг момент иконките се сгърчват и се разбягват от работния плот (това, което се намира зад всички прозорци). На место жълтите балончета излизат грозни кутии с червени хиксове. Шарените прозорци изчезват и се появяват едноцветни сини екрани.
И на някой етап от повсеместното скапване - я по съвет на приятел (хакер!), я по дочут слух от махленски циганки, потребителя натиска магическата комбинация от копчета (яяя, клавиатурата имала други бутони освен SPACE и ENTER) или буутва от диск с надпис “*nux”… Той очаква че това автоматично ще му реши проблема и отново ще се върне в шарения си свят, но вместо това го посреща грозен черен екран без нищо (надписите на неразбираем английски се броят за “нищо”, щом не са оградени в красиво съчетана цветна рамка) на него. На този етап нещо под лъжичката на потребителя започва да трепери. Започва да осъзнава колко е забатачено положението, за дето е принуден да прибегне до такива езотерични спасителни методи.
Тук потребителя се отдръпва няколко стъпки от компютъра - да не би случайно да натисне нещо по клавиатурата, че кой знае какво може да се случи от тук натам. Потребителя е в абсолютна безизходица, защото задължително има купчина документи, музика или филми на компа, които не трябва да се скапят.
В следващата фаза потребителят захапва някаква комуникация (телефон, Skype или ICQ от другия компютър) и звъни на приятеля си, който се е оказал слуга на дявола (онзи дето го излъга да стигне до тук - хакера!) или директно завлачва в офиса фирмения администратор (ако се е случило на работен компютър - още по-зле, защото някой може да му удържи от заплатата счупения компютър). Та от тук нататък потребителя получава указания от приятеля си какво трябва да пише му предава обратно отговорите на компютъра. Започва да се чувства като чужденец в страна, където хора и машини имат общ език. И се почва:
“Ама това елесминусел как се пише?”
“Ами ти така го казваш слято, от къде да знам че имало интервали между думите”
“Ааа, значи в началото на това дето пиша файловете има наклонена черта, ама в края няма? Да не ме лъжеш?”
“Ами тука даде някаква грешка, ама не знам какво означава, щото е на английски”
“Ами излязоха една камара надписи, де да ги знам кво означават”
“Ама не мога ли първо да натисна еф едно и после алта да задържа или трябва обратното?”
“Къде е това копче еф тринайсет?”
“Това мигащото изчезна и сега не мога да пиша нищо, какво да правя???”

След известно време потребителя е толкова натоварен психически че не може да понесе едновременната атака от две страни - от към компютъра и от към приятеля му. Естествено нищо не става. В края на краищата комуникацията се разпада без задоволителен резултат. Потребителя още го е страх за музиката/филмите/документите на харда му, но вече поне има кой да обвини за всички злощастия