Void and Null

Внезапно закъсах за място на линукския дял и проведеното разследване показа, че имам 300МВ *неща* в /var/spool/clientmqueue Дълги са по около килобайт и са толкова много че rm не иска да ги трие

 # rm * /bin/rm: Argument list too long. 
# ls |wc -l 92562 

Ето какво представлява едно от тези *неща*:

 cat dfm2C0t6aE007318

array(6) { [0]=> string(52) "? (192.168.0.3) at 00:C0:95:EC:B7:93 [ether] on eth0"

[1]=> string(55) "? (85.187.229.129) at 00:30:48:8C:21:7A [ether] on eth1"

[2]=> string(55) "? (85.187.229.200) at 00:1B:24:16:B3:2B [ether] on eth1"

[3]=> string(55) "? (85.187.229.242) at 00:19:E0:0C:02:47 [ether] on eth1"

[4]=> string(55) "? (85.187.229.183) at 00:13:8F:EA:CB:F3 [ether] on eth1"

[5]=> string(0) ""

} 

Помня че едно време си играх с arpwatch и той имаше някаква опция да праща отчети при смяна на MAC адрес по пощата, ама това не си е отчет ами просто някакъв дъмп от print_r() функцията в PHP. Шаш Изтриха се де:

 
# rm *0 
# rm *1 
# rm *2 
..... 

Сега да открия какво е оставило такива спомени там

Това го има на няколко места в нета, но на всичките по нещо куцаше, така че реших да напиша как стана при мен.
1) В ядрото трябва да имате:
CONFIG_UFS_FS (Filesystems -> Miscellanious -> UFS filesystem support) - можете да го сложите като модул, но ако искате по-късно автоматично монтиране от fstab, ще трябва да го вкарате в ядрото. Ако го сложите като модул, във fstab ще опишете файловата система с noauto (иначе mount протестира че няма такава файлова система ufs - поне при мен не си зарежда автоматично модула) и в rc.local си добавете “modprobe ufs”
CONFIG_BSD_DISKLABEL (Filesystems -> Partition types -> Advanced partition selection -> PC BIOS -> BSD disklabel) - това няма опция за компилиране на модул - само директно в ядрото

2) Ако ядрото ви е наред, време е да откриете точно кое устройство ви носи UFS файловата система.

<br />
dmesg | grep bsd<br />

Ще се види нещо като:

<br />
 sdb1: &lt;bsd: sdb6 sdb7 &gt;<br />

Тук Linux вижда 1 устройство - sdb1, но FreBSD си има по-особена организация на файловите системи. Вероятно сте запознати с това, така че ще ви го спестя. Да видим как са разпознати от boot процеса на Linux - sdb6 и sdb7.
Едното ми е swap дяла, а другото root на файловата система. Ако се съмнявам кое кое е, ще пробвам по отделно:

3) Монтиране с mount:
- изберете типа на UFS - при съвременните BSD-та (или поне на FreeBSD7) е ufs2

<br />
# mount -r -t ufs -o ufstype=ufs2 /dev/sdb6 /mnt/bsd/<br />
# ls /mnt/bsd<br />
COPYRIGHT  boot   compat  dist     etc   lib      media  proc    root  sys  usr<br />
bin        cdrom  dev     entropy  home  libexec  mnt    rescue  sbin  tmp  var<br />

Уцелих от първия път

4) Описване в /etc/fstab

<br />
/dev/sdb6       /mnt/bsd        ufs     ro,ufstype=ufs2    0       0<br />

По желание можете да сложите
noauto - ако сте компилирали ufs support на модул вместо директно в ядрото
users - за монтиране от обикновени потребители без root привилегии

На скоро Firefox си изтегли последния ъпдейт от 2.х.х.х серията и се почнаха едни забивания, увивания… За няколко дена бях вбесен. А за версия 3 още дума не може да става да ми дойде вкъщи.
Преди това бях забелязъл че в complete install-a на FreeBSD-то се включва и Opera, та реших да й дам шанс. Поразцъках я малко… и се влюбих Това няма нищо общо с онова отроче на софтуерната индустрия, което помня от преди години. Дръпнали са светлинни години напред. Няма ‘дай пари за лиценз’, няма ‘иди да хапнеш докато ти заредя страницата’…
Скорост - браузъра зарежда за 1/3 от времето за което зареждаше FF. Отваря нови табове още преди да си кликнал два пъти и сменя от таб на таб за същото време. Това елементарно упражнение в FF си беше мъка. Всъщност сменянето от таб на таб беше единственото нещо, което правеше лампичката за HDD activity да свети непрекъснато.
Speed dial - може да задавате няколко страници, на които да се прехвърлите. Нещо като bookmarks @ home page, но тук виждате в реално време съдържанието на страниците още преди да сте ги посетили в малки thumbnails.
Преотваряне на затворени табове - до колкото помня във FF тази функционалност се добавяше от Tab Mix Plus и подобните му добавки.
Zoom - реален zoom на страниците, а не само увеличаване на шрифта както беше във 2.х версиите на FF. Разликата между двете е че, когато се увеличава само шрифта, другите елементи остават несъразмерни и страницата започва да се размества (я пъхнете голям шрифт в малък div елемент)
Skins - само си тегли скиновете, като имате прозорче за preview. Можете да четете коментари, да гледате ревюта и рейтинг на същото място.
Mail, Chat, RSS - Opera има вградени клиенти. Обаче съм свикнал като цъкна на RSS линк да ми се отваря страницата за добавяне към Google Reader и малко ми е мъчно за FF
Още thumbnails - има опция за добавяне на thumbnails към Ctrl+Tab превключването и към самите табове. Като задържите мишката върху затворен таб, пада един thumbnail със съдържанието на страницата. Не ми допада много, ама си е екстра гъзария.
Image control - може да се изключи показването на картинки, или да се направи да се показват от локалния кеш.
User stylesheets - ако не ви харесва как изглежда някоя страница, можете да й зададете ваш stylesheet, който да ползва. Във FF това ставаше с добавка.
Mouse gestures - никога няма да привикна към каквито и да е жестове с мишката, така че това влиза в категория ‘гъзария’
Notes - има си прозорче за добавяне на кратки бележки. Аз отдавна съм си свикнал да си пазя бележките в браузъро-независима среда като тесктови файлове, така че това ми изглежда още една ненужна ‘гъзария’.
AdBlock - забрана за зареждане на определени елементи от страниците - които вие посочите. Много голям плюс - мразя да гледам банери. Това ставаше с добавка във FF.

Липсва ми Web Developer добавката от FF. Тук има нещо подобно - Tools -> Advanced -> Developer Tools, но е далече от версията на FF.
В заключение на сравнението Opera <> Firefox (без да усетя съм почнал да ги сбивам ) ще кажа че Opera ми изглежда като всичко добро от FF събрано на куп и на стероиди. Бързината на зареждане - ако някога FF стигне до там, ще стане революция.
И все пак навика си е навик, и ако в някой скорошен ъпдейт на FF оправят забиванията и memory usage-то - пак ще почна да си го ползвам.

От няколко дни съм вкъщи с native-installed FreeBSD 7.0. Как стана това - взех си нов хард (WD3200AAKS), хвана ме летния саклет… и айде
Инсталацията мина горе-долу като инсталация на Slackware. Малко се видях в чудо с местния еквивалент на fdisk - FreeBSD-то се инсталира на част от цял partition, който се нарича slice. Т.е. partitions се състоят от по-малки дялове - slices. Инструмента за разделянето на диска си има автоматични настройки, но само като видях как ми разхвърля мястото в 3-4 mount points ми стана лошо и взех операцията на ръчно. Всъщност много хора подкрепят гъвкавото разпределение на файловата система - един partition за /home, един за /var, един за /usr и т.н… но до сега съм имал повече проблеми с такова разпределение, от колкото ползи.
Повече четете надолу:
(more…)